Модерен град

Добре дошли
в града на различни култури;
в града на (разбити) мечти;
в града на културата и история;
в града на хаос и хистерия.

Всеки ден
строят нови сгради;
рушат стари статуи;
вдигат нови стени;
свалят стари паметници.

А хората
са начетени и културни
макар и непукисти;
са приятелско настроени
но понякога расисти.

Добре дошли.
Пожелавам ви
приятен престой.

Разни мнения

чух, че лесно
се спечелва
момичета -
купуваш им
букет цветя
и шоколад,
после срещи
на кафене
и накрая
ти казва "да".

но с жените
е друго нещо -
необходимо
е за тях да им
дадеш любовта,
която търсят;
твоето време
и внимание -
и може би тя
ще ти каже "да".

обаче има нещо
общо между двете:
може да е твоя,
но трябва много да
се грижеш за нея,
защото оставиш
ли любовта ви да
изтине, тогава
за какво толкова
се бори за нея?

Остана ли?

Между нас любов остана ли?
Да те обичам смисъл има ли?
Всички наши обещания ли забрави,
всички наши мечти ли изостави?

Няма нужда да отговаряш с думи.
Нямам нужда от красиви рими.
Ти вече нямаш нужда от мен,
но аз явно имам нужда от теб.

Защото, въпреки че се разделихме,
все помня миговете, които имахме.
Ах, как искам да си до мен сега,
но знам, че да те имам пак... не мога.

Между нас, Любов, ти остана ли?
Забрави ли какво сме имали?
Но, ако някой ден при мен се върнеш,
обещай, че никога повече няма тръгнеш.

Ноември 2016 г.

*** (циганско лято)

циганско лято
не искам да напусна
прегръдката ти

Година

Обичахме през зимата. 

Сближихме се през пролетта. 

Пораснахме през лятото.
Разделихме се през есента.

Колко неща може да се промени,
колко любов може да отмине
след една изминала година.

Метеоритен дъжд

винаги когато
пада звезда
от небето

си пожелавам
да бъда
с теб

но дори
и хиляди
падащи звезди

няма да
сбъдват това
което желая

ти

Младини

пораснах сам

на острова

там където

водата винаги

влизаше вътре

там където

моите играчки

плуваха заедно

с котките

и глобуса

дали тогава

не се

удавих в

моя свят?

не мога

да плувам