Sunday 26 June 2016

Неграмотност


 Човек е дълго изречение,
написано с много любов
и вдъхновение, ала пълно
с правописни грешки...
- Йордан Радичков

На любимата ми Аврора


имам навик
да кажа
грешни неща

чакам те
без търпение

на центъра
на градът

винаги поправяш
моите грешки

но аз
не съм
аз когато
не
    греша

Sunday 19 June 2016

Разни есета: Съвременните превъплъщения на Бай ганьо

*Предварително се извинявам, ако намерите някакви грешки от всякакъв вид.*


Героят на Алеко Константинов Бай Ганьо е един от най-известните представители на българската литература. Той е една култова личност – сатиричен, с неподправен хумор. Българите до ден-днешен продължават да го харесват, може би защото показва чертите на Бай Ганьо (които понякога се свързват с характеристиките на българите) по един комичен начин. Но дали наистина е така? Може би причината е скрита някъде в книгата, но не мога да кажа със сигурност.

            Причината за това е, че не съм оттук – аз съм чужденец. Вече живея в България за няколко години и видях, чух много неща. Идвам от една далечна страна, където хората, когато някой споменава за Европа, знаят само западноевропейски страни. За България знаят само няколко човека, но дори те не знаят какво представлява езика им, или как изглежда природата там и други неща.

            Но да започнем от съвсем началото – как един човек, роден в една страна в Югоизточна Азия, се озовава в България. Аз, когато разбрах, че ще живея в България, бях на 12 години, и дори не знаех, че има такава страна в Европа. За да знам къде се намира тази държава, си взех моя глобус и започнах да търся, докато я намерих: граничи с Гърция и Турция – две по-известни страни от България. В този момент изглежда, че не съм повлиян от богатата култура на България (а по-късно ще бъда), а от страността, която носи тя – непозната страна с непознат език, непознати хора, непознати места.

            А щом пристигнах тук, първото нещо, което забелязах (и научих), е българската азбука. Имат прилики с латинската, но някои български думи не съвпадат с латинския. А разбира се, заедно с азбуката научих и езика. Мястото, където живея, беше спокойно, но съседът ни (съпругът на кметицата) не го намирах за приятен в началото. Причината за това е, защото постоянно крещеше (тове му е било високото говорене) и миришеше на ракия. Но все пак можеше да е по-добре, ако не беше пиян. Аз си помислих тогава, че всички мъже в тази страна са пияници. Да, в други страни този вид запознанство не е нормално, но изглежда, че в тази страна е.

            Това не е всичко, разбира се. Преди три години чух някои хора да ме обиждат с разни думи. Няма да ги спомена, но те са във вид расово обиждане. Това, разбира се, не е чак байганьовска черта, но мисля, че е редно да го спомена. Един вид ги разбирам, защото все пак това е тяхната страна. Това е една от положителните страни на българите – патриотизъм, макар че напоследък съм забелязвал, че тази им черта изчезва.

            През последните години е установено, че все повече и повече българи емигрират в чужбина. Пътуват, опознават света около себе си и когато се връщат в България, започват да изискват по-хубави, по-добри неща. Може би това е завист към другите по-напреднали страни. „Щом другите могат да го направят тия неща, защо да не можем и ние?”

            Една друга отрицателна черта на българи е строгият индивидуализъм. Например на село във всяка къща се оглеждат собствените си животни, плодове и зеленчуци. Това звучи положително, нали? Нека да ви дам друг пример: прочетох някъде, че в София най-малките кооперации имат антена за интернет и телевизия, но в Стокхолм просто имат една скъпа, голяма, но мощна антена и си делят разходите и сигнала. Това може би е останала черта от социализма, но аз какво ли знам? Никак не знам какво се е случило тук по тия времена.

            Ще взема да разгледам и инфраструктурата в България. Например автомагистралата „Тракия” беше довършена преди година-две, а я строят повече от 20 години. Или пък, когато София е обявена за столица, населението е нараснало над 60 пъти, но въпреки това хората искат да живеят там, защото има повече работа и по-хубав начин на живот там, като че ли икономиката е концентрирана в столицата и в още два-три големи града. Каква ли е причината за това? Има много фактори, които може да го причини: политика, икономика, наука, образованието, култура, изкуство, архитектура и други.

            Сега изглежда, че обиждам България. Но никак не искам да направя това. Аз видях какво става тук, както българите прелистват страниците на книгата „Бай Ганьо”. Сега става по-ясно защо продължават да харесват тази книга – актуалността на произведението, макар и след век, продължава и до ден-днешен. Вероятно бай-ганьовщината се е превърнало в неразривна част от народопсихологията на българите.

 - март 2015 г.

Thursday 9 June 2016

To the people who have hurt me

There isn't really much to say
to the people who have hurt me
because in any time, in any way
the pain remains the same. 

I may be young, but I've been hurt;
I hide the pain behind a mask - 
from a broken family to a broken heart, 
from a tragic loss to everything  falling apart; 
"I'm okay" is my answer, if you dare ask.

There is nothing else we can do
but wait until time heals everything. 
I actually have to say thanks, though
because I actually learned a few things:

From my dad who wasn't  home a lot, 
('cause work was more important than his tot)
to always be satisfied with what you have
and always cherish the woman you love

because once you make that one mistake,
the trust that was there you can never retake. 
Still, growing up as a bastard isn't so bad, 
but I will never, ever be like you, dad. 

From my grandma who sadly passed away, 
(and even now I still have no words to say)
you told me to help people without asking why
and that it's okay for young men to cry 

because that shows others that we have feelings, too - 
all of these things you taught me to do.
I hope that you're happy up in the sky
and that your Star will guide me from up high. 

From the girl who first broke my heart, 
know that I was really torn apart
'cause I thought that it was going to last
even though things were going a bit too fast... 

I learned the hard way that when you have a crush
you should take it slowly and don't ever rush
because if you do, you're headed to nowhere
and you'll lose her as quick as you found her. 

From all my haters talking behind my back
and also the racists that are calling me black:
talk all you want, you don't know who I am
and seriously, do I look like I give a damn?! 

Yes, your words hurt me, I must admit
so much that one time I wanted to slit;
but I'm better than that and I'll never change
who I am into a complete stranger. 

Well, I guess I found something to say
to the people that hurt me the most.
They're part of what makes me who I am, in a way
and to that I raise my glass for a toast! 

Tuesday 7 June 2016

безсмислено

от бързината
на времето
сме забравили
важни неща

да спрем
за минутка

да погледнем
един друг

да забавяме
бъдещите събития

да усмихваме
докато можем

да забравяме
лошото минало

да обичаме
без край
               но

няма безкрайност
просто защото
времето винаги
ще раздели
душите ни

(c) Philip Inetsky 2015. Powered by Blogger.