Младини

пораснах сам

на острова

там където

водата винаги

влизаше вътре

там където

моите играчки

плуваха заедно

с котките

и глобуса

дали тогава

не се

удавих в

моя свят?

не мога

да плувам

Тютюн

искам

да ме свиеш на тънко
и да изгарям
от желание
за теб

да ме погалиш косата
като страниците
на една стара книга
миришеща
на дим

и цялото ти внимание
да е само
върху мен

Неграмотност

 Човек е дълго изречение,

написано с много любов

и вдъхновение, ала пълно

с правописни грешки...

- Йордан Радичков

На любимата ми Аврора

имам навик

да кажа

грешни неща

чакам те

без търпение

на центъра

на градът

винаги поправяш

моите грешки

но аз

не съм

аз когато

не

    греша

безсмислено

от бързината
на времето
сме забравили
важни неща

да спрем
за минутка

да погледнем
един друг

да забавяме
бъдещите събития

да усмихваме
докато можем

да забравяме
лошото минало

да обичаме
без край
               но

няма безкрайност
просто защото
времето винаги
ще раздели
душите ни

*** (казаха ми)

казаха
ми че
най-трудната дума
да кажеш на
някого е
извинявай

хората
казват че
най-трудното нещо
да направиш е
да забравиш
някого

тогава
как ще
ми се извиниш
когато си забравила
какво да
кажеш?

Напомни ми...

Напомни ми какво е Любов,

защото аз започвам да забравям...

Кажи ми какво да направя – 

за всичко съм готов!

Напомни ми какво е топлота,

защото в този свят студен

останах тук аз самотен,

изоставен дори и от Живота...

Напомни ми кой съм аз,

защото вече нищо не знам;

дори и себе си не познавам!

Дойде ли ми крайният час?!

Напомни ми... Просто ме помни

и нникога не ме забравяй!

Където и да съм – ад или рай – 

нека живея в твоите спомени...

30. XII. 2015г.

Нощни влакове

Уморено физически и душевно,

далеч от теб се качвам на влака.

Не усещам нищо – навсякъде е студено

и съм заобиколян от мрака.

А тия думи изказани

от моето лице насълзено

все се повтарят в главата ми,

все ще почернеят мислите ми...

„Ще разбера, ако ме изоставиш...

Измори ли се от мен, просто казваш...”

Това е лъжа! Не е истина!

Не искам сам да остана!

Но... времето все продължава

напред със скоростта на вкала.

А моята душа не остана жива

в този дълъг, зимен мрак...

11. I. 2016г.

*** (Сетих се...)

На анархистКата с добра дуШа

Сетих се за онзи зимен ден,

когато се влюбих в теб.

Тогава всичко изглеждаше прекрасен

и мечтаех за дните напред.

Но тия мечти бяха разбити,

както моето скромно сърце.

Всички видяха Той и Ти,

но не и сълзите от моето лице...

Аз се отдалечих, и по-добре –

но Пролетта отново към теб ме доведе!

Не, това не е любов – разбери! –

защото не може всичко да е както преди.

Но все пак моята душа реши

да ти прости всичко

(дори твоите малки лъжи!)

и да се сдобрим леко по-леко...

*

Днес се сетих за онзи ден

и затова написах този стих.

Това беше хубав урок за мен,

понеже най-накрая научих

да не се влюбвам в някой като теб...

Важните неща

На най-прекрасната ми любов

Някои неща са безценни... Всяка една наша среща, макар че завършва с разлъка, е незабравима и важна. И спомените ни също са важни - всяка една деликатна прегръдка, всяка една нежна целувка за мен е свещена, неопетнена. Но и всяка наша раздяла, макар и тъжна, болезнена, прави любовта ни по-силна и затова не е маловажна. За мен си безценна...

Ти...

*На най-прекрасната ми любов*

Ти внезапно се появи на хоризонта 

на моето море от любов. 

Най-накрая се появи поантата 

на престоя ми в самотният остров.

Ти си моята чудесна муза, 

моето прекрасно вдъхновение. 

Ти, с всеизменящата ти коса, 

си направо велико творение. 

Ти може и да си мъничка, 

но си с голямо сърце. 

Като бонбон си много сладка

и имаш пухкаво лице. 

Обичам те, слънце мое миличка!

05-06.X.2015
П.С. Честит рожден ден! 

Неопитомена огнена искра

За Я. Н-а

И ето го момичето

с къса огнена коса.

Пламъкът в нея гори

за нови приключения.

Тя носи горещ огън, 

но хората са привлечени към нея

като нощните пеперуди,

само че не догарят, а

усещат нежната ѝ топлина.

Тя не го знае, може би,

но тя предава искри

от този приключенски пламък,

който все расте в нея.

(29.IX.2015)

П.С.: Честит рожден ден!

Един съвет за любовта

За пеещата актриса Т.Й., с много обич

Когато обичаш някой човек,

никога не стои някъде по средата

между харесване и обичане;

между уважение и обожаване.

Когато обичаш определен човек,

или го обичаш докрай,

или въобще не го обичай,

защото така му даваш надежда,

че може да се случи нещо между вас.

Когато обичаш един човек,

не забравяй да обичаш и себе си,

защото накрая, когато всичко приключи,

все ще имаш на кого да се облегнеш.

(28.IX.2015, докато вали)

За веселата принцеса

Защо плачеш, весело момиче?
Заради него? Ти повече
няма да го видиш - той изчезна
а остави само тъмна петна
в твоето сърце. А на твоето лице
сълзите ти текат като една река.
Аз пък ти казвам: Продължавай! Нека!
Изчисти се от неговите следи
и нека всичко на вятъра да отиде!
Та те питам сега, защо плачеше?
Виждаш ли, че не си заслужаваше?
Почини се сега и за него не мисли.
Всичко с време ще мине. Знаеш, нали?