Важните неща

На най-прекрасната ми любов

Някои неща са безценни... Всяка една наша среща, макар че завършва с разлъка, е незабравима и важна. И спомените ни също са важни - всяка една деликатна прегръдка, всяка една нежна целувка за мен е свещена, неопетнена. Но и всяка наша раздяла, макар и тъжна, болезнена, прави любовта ни по-силна и затова не е маловажна. За мен си безценна...

Нежна е нощта

На най-прекрасната ми любов

Нежна е нощта,

когато сме заедно.

Тук, въпреки студа,

ни е едно такова топло, уютно.

Наслаждаваме се на момента,

докато телата ни са плътно

едно до друго; ние знаем,

че появи ли се изгрева.

ще остане единствено

твоята нежна миризма,

която ухае на есента...

*       *       *

Прегръщам твоята възглавница,

все едно си ти, но те няма...

Ти...

*На най-прекрасната ми любов*

Ти внезапно се появи на хоризонта 

на моето море от любов. 

Най-накрая се появи поантата 

на престоя ми в самотният остров.

Ти си моята чудесна муза, 

моето прекрасно вдъхновение. 

Ти, с всеизменящата ти коса, 

си направо велико творение. 

Ти може и да си мъничка, 

но си с голямо сърце. 

Като бонбон си много сладка

и имаш пухкаво лице. 

Обичам те, слънце мое миличка!

05-06.X.2015
П.С. Честит рожден ден! 

*** (Какво...)

Какво правиш, лудо човече?
Пак ли пишеш на твоето листче?
Нека ти дам един нов, че то
там вече не ти е останало място.

Какво сега, не съм ли прав?
Защо трябва да си твърдоглав?
Виж се, виж! Дори и мастилото
на твоето перо вече е изсъхнало.

Какво пак? Хайде, не се ядосвай,
а по-добре на живота ти се радвай!
Погледни колко е хубав светът!
Слушай ме, следи моя съвет!

Какво стана? Защо изведнъж спря?
А, виждам, че внезапно заспа.
Дано да имаш сладки сънища
и дано да се успокои твоята душа...

След Св. Валентин (15.02)

За моята прекрасна любов

В ранните часове

тази неделна сутрин

ставам аз мълчешком,

пълен с енергия.

Днес не е празник.
Но за нас ще бъде.
Хем като първата ни среща,
хем като нашия ден.

Пътувам, заспивам, събуждам се.
Явно вече пристигнах.
Студеният въздух тайничко ме гали,
но щом те видя, изчезва.

Прегръщам те аз силно
и те целувам със същата сила.
Нека хората ни погледнат. И какво?
Виждат двама, които се обичат.

Разхождаме се из широките улици
на този столичен град.
Решаваме да гледаме някой филм
и после отиваме за храна.

Отново вървим ей така ние.
Този път през едни книжарници.
А след това – към снежната покривка
на шумния градски парк.

И там, боже... Как те обичам,
и как времето си минава.
Искам да остана, но за жалост, не мога,
защото дългият път ме очаква.

Автобусът тръгва. Но преди да се кача,
целувам те аз безумно.
Като птичка оставих твоите устни
но обещавам ти, че ще се върна.

15 февруари 2015г.