Случайна среща пред Театъра.
Един пред друг вървяхме.
Ние не се познавахме,
но щом се погледнахме,
между нас сякаш имаше искра.
И отново се срещнахме.
Спряхме се един пред друг.
Под фонтанения звук
за миг останахме тук.
Но, за жалост, отново се разделихме.
А днес, вървейки пред Театъра,
теб те нямаше там пред мен.
Дали аз бях измамен
от мой единствен спомен
за теб и за онази искра?
Аз знам. Вече е късно.
Бързо минават дните.
И все стоя пред фонтаните,
и говоря към звездите -
дано се срещнем пак, дано.
*снимка: Sofia in Details
