わがのもり

Хубава си, моя горо, миришеш на младост.	麗(うるわ)しい、我がの森 青春に香る
Но вселяваш в сърцата ни   само скръб и жалост.	だが胸に植え付けた 　哀れの気持ち
Който веднъж те погледне, той вечно жалее.	誰でも一目惚れ 永遠に悔やむ
Че не може под твоите   сенки да изтлее.	貴女(あなた)の影から   衰(おとろ)えられない

Разни мнения

чух, че лесно
се спечелва
момичета -
купуваш им
букет цветя
и шоколад,
после срещи
на кафене
и накрая
ти казва "да".

но с жените
е друго нещо -
необходимо
е за тях да им
дадеш любовта,
която търсят;
твоето време
и внимание -
и може би тя
ще ти каже "да".

обаче има нещо
общо между двете:
може да е твоя,
но трябва много да
се грижеш за нея,
защото оставиш
ли любовта ви да
изтине, тогава
за какво толкова
се бори за нея?

Остана ли?

Между нас любов остана ли?
Да те обичам смисъл има ли?
Всички наши обещания ли забрави,
всички наши мечти ли изостави?

Няма нужда да отговаряш с думи.
Нямам нужда от красиви рими.
Ти вече нямаш нужда от мен,
но аз явно имам нужда от теб.

Защото, въпреки че се разделихме,
все помня миговете, които имахме.
Ах, как искам да си до мен сега,
но знам, че да те имам пак... не мога.

Между нас, Любов, ти остана ли?
Забрави ли какво сме имали?
Но, ако някой ден при мен се върнеш,
обещай, че никога повече няма тръгнеш.

Ноември 2016 г.

Метеоритен дъжд

винаги когато
пада звезда
от небето

си пожелавам
да бъда
с теб

но дори
и хиляди
падащи звезди

няма да
сбъдват това
което желая

ти

Младини

пораснах сам

на острова

там където

водата винаги

влизаше вътре

там където

моите играчки

плуваха заедно

с котките

и глобуса

дали тогава

не се

удавих в

моя свят?

не мога

да плувам

Тютюн

искам

да ме свиеш на тънко
и да изгарям
от желание
за теб

да ме погалиш косата
като страниците
на една стара книга
миришеща
на дим

и цялото ти внимание
да е само
върху мен

Успоредни

винаги
сме били
един до
друг

но

дали някога
сме били
заедно?

Неграмотност

 Човек е дълго изречение,

написано с много любов

и вдъхновение, ала пълно

с правописни грешки...

- Йордан Радичков

На любимата ми Аврора

имам навик

да кажа

грешни неща

чакам те

без търпение

на центъра

на градът

винаги поправяш

моите грешки

но аз

не съм

аз когато

не

    греша

безсмислено

от бързината
на времето
сме забравили
важни неща

да спрем
за минутка

да погледнем
един друг

да забавяме
бъдещите събития

да усмихваме
докато можем

да забравяме
лошото минало

да обичаме
без край
               но

няма безкрайност
просто защото
времето винаги
ще раздели
душите ни

Любовно хайку №1

Дом

това е място
където съм спокоен
защото си там

-   -   -

Празник

пътища празни

всички стоят у дома

само аз не съм

-   -   -

Изпращане

вече тръгвам

но винаги ще съм тук

в сърцето ти

*** (казаха ми)

казаха
ми че
най-трудната дума
да кажеш на
някого е
извинявай

хората
казват че
най-трудното нещо
да направиш е
да забравиш
някого

тогава
как ще
ми се извиниш
когато си забравила
какво да
кажеш?

Напомни ми...

Напомни ми какво е Любов,

защото аз започвам да забравям...

Кажи ми какво да направя – 

за всичко съм готов!

Напомни ми какво е топлота,

защото в този свят студен

останах тук аз самотен,

изоставен дори и от Живота...

Напомни ми кой съм аз,

защото вече нищо не знам;

дори и себе си не познавам!

Дойде ли ми крайният час?!

Напомни ми... Просто ме помни

и нникога не ме забравяй!

Където и да съм – ад или рай – 

нека живея в твоите спомени...

30. XII. 2015г.

Нощни влакове

Уморено физически и душевно,

далеч от теб се качвам на влака.

Не усещам нищо – навсякъде е студено

и съм заобиколян от мрака.

А тия думи изказани

от моето лице насълзено

все се повтарят в главата ми,

все ще почернеят мислите ми...

„Ще разбера, ако ме изоставиш...

Измори ли се от мен, просто казваш...”

Това е лъжа! Не е истина!

Не искам сам да остана!

Но... времето все продължава

напред със скоростта на вкала.

А моята душа не остана жива

в този дълъг, зимен мрак...

11. I. 2016г.

*** (Сетих се...)

На анархистКата с добра дуШа

Сетих се за онзи зимен ден,

когато се влюбих в теб.

Тогава всичко изглеждаше прекрасен

и мечтаех за дните напред.

Но тия мечти бяха разбити,

както моето скромно сърце.

Всички видяха Той и Ти,

но не и сълзите от моето лице...

Аз се отдалечих, и по-добре –

но Пролетта отново към теб ме доведе!

Не, това не е любов – разбери! –

защото не може всичко да е както преди.

Но все пак моята душа реши

да ти прости всичко

(дори твоите малки лъжи!)

и да се сдобрим леко по-леко...

*

Днес се сетих за онзи ден

и затова написах този стих.

Това беше хубав урок за мен,

понеже най-накрая научих

да не се влюбвам в някой като теб...

Ако...

Ако някой ден ме изоставиш,
това никак не е проблем за мен.
Ще те пусна, но с надеждата,
че отново ще се върнеш при мен.

Но ако решиш, че ще бъде по-добре
да сме разделени... ами тогава
ти пожелавам да обичаш
другият човек, както и аз
съм те обичал - силно, но безмълвно...

Ще ми липсваш, но...
щом това ни е съдбата,
приемам го с моята душа.
Но кой знае? Това е само "ако"...

25.IX.2015

Важните неща

На най-прекрасната ми любов

Някои неща са безценни... Всяка една наша среща, макар че завършва с разлъка, е незабравима и важна. И спомените ни също са важни - всяка една деликатна прегръдка, всяка една нежна целувка за мен е свещена, неопетнена. Но и всяка наша раздяла, макар и тъжна, болезнена, прави любовта ни по-силна и затова не е маловажна. За мен си безценна...

Нежна е нощта

На най-прекрасната ми любов

Нежна е нощта,

когато сме заедно.

Тук, въпреки студа,

ни е едно такова топло, уютно.

Наслаждаваме се на момента,

докато телата ни са плътно

едно до друго; ние знаем,

че появи ли се изгрева.

ще остане единствено

твоята нежна миризма,

която ухае на есента...

*       *       *

Прегръщам твоята възглавница,

все едно си ти, но те няма...

Ти...

*На най-прекрасната ми любов*

Ти внезапно се появи на хоризонта 

на моето море от любов. 

Най-накрая се появи поантата 

на престоя ми в самотният остров.

Ти си моята чудесна муза, 

моето прекрасно вдъхновение. 

Ти, с всеизменящата ти коса, 

си направо велико творение. 

Ти може и да си мъничка, 

но си с голямо сърце. 

Като бонбон си много сладка

и имаш пухкаво лице. 

Обичам те, слънце мое миличка!

05-06.X.2015
П.С. Честит рожден ден! 

След Св. Валентин (15.02)

За моята прекрасна любов

В ранните часове

тази неделна сутрин

ставам аз мълчешком,

пълен с енергия.

Днес не е празник.
Но за нас ще бъде.
Хем като първата ни среща,
хем като нашия ден.

Пътувам, заспивам, събуждам се.
Явно вече пристигнах.
Студеният въздух тайничко ме гали,
но щом те видя, изчезва.

Прегръщам те аз силно
и те целувам със същата сила.
Нека хората ни погледнат. И какво?
Виждат двама, които се обичат.

Разхождаме се из широките улици
на този столичен град.
Решаваме да гледаме някой филм
и после отиваме за храна.

Отново вървим ей така ние.
Този път през едни книжарници.
А след това – към снежната покривка
на шумния градски парк.

И там, боже... Как те обичам,
и как времето си минава.
Искам да остана, но за жалост, не мога,
защото дългият път ме очаква.

Автобусът тръгва. Но преди да се кача,
целувам те аз безумно.
Като птичка оставих твоите устни
но обещавам ти, че ще се върна.

15 февруари 2015г.

Първият ден

За моята прекрасна любов

Сещам се за деня, когато

за пръв път се вгледах

в твоите синьо-зелени очи,

всякащ блестят само за мен.

Сещам се за минутите, когато

те прегърнах на автогарата

и те целунах пред множеството хора.

Тогава сякаш се забави времето

и останахме така - насаме.

Сещам се за мига, когато

пръстите ми се вплитаха в твоите.

Дори и сега, след около осем месеца,

преживявам отново тия моменти.

30.IX.2015 (9 дена преди...)