Напомни ми...

Напомни ми какво е Любов,

защото аз започвам да забравям...

Кажи ми какво да направя – 

за всичко съм готов!

Напомни ми какво е топлота,

защото в този свят студен

останах тук аз самотен,

изоставен дори и от Живота...

Напомни ми кой съм аз,

защото вече нищо не знам;

дори и себе си не познавам!

Дойде ли ми крайният час?!

Напомни ми... Просто ме помни

и нникога не ме забравяй!

Където и да съм – ад или рай – 

нека живея в твоите спомени...

30. XII. 2015г.

Нощни влакове

Уморено физически и душевно,

далеч от теб се качвам на влака.

Не усещам нищо – навсякъде е студено

и съм заобиколян от мрака.

А тия думи изказани

от моето лице насълзено

все се повтарят в главата ми,

все ще почернеят мислите ми...

„Ще разбера, ако ме изоставиш...

Измори ли се от мен, просто казваш...”

Това е лъжа! Не е истина!

Не искам сам да остана!

Но... времето все продължава

напред със скоростта на вкала.

А моята душа не остана жива

в този дълъг, зимен мрак...

11. I. 2016г.