Жълто

На Е.

Под слънцето ние танцувахме. 

Зад слънчогледите се криехме. 

През лятото се запознахме - 

след лятото се разделихме. 

Но слънцето в жълто ще огрява.

Слънчогледът в жълто ще процъфва.

А ние отново ще се срещнем,

но не ща повече да се разделим.

Среща

Случайна среща пред Театъра.
Един пред друг вървяхме.
Ние не се познавахме,
но щом се погледнахме,
между нас сякаш имаше искра.

И отново се срещнахме.
Спряхме се един пред друг.
Под фонтанения звук
за миг останахме тук.
Но, за жалост, отново се разделихме.

А днес, вървейки пред Театъра,
теб те нямаше там пред мен.
Дали аз бях измамен
от мой единствен спомен
за теб и за онази искра?

Аз знам. Вече е късно.
Бързо минават дните.
И все стоя пред фонтаните,
и говоря към звездите -
дано се срещнем пак, дано.

*снимка: Sofia in Details

Добро утро!

"Добро утро!", казах аз,

но ти до мен не беше.

Всяка сутрин преброявам

колко нощи не съм с теб.

Всяка сутрин все се моля

ти да си легнала до мен,

за да мога да ти кажа

с притихнал глас: "Добро утро!"

"Добро утро!", щях да ти кажа,

но отново до мен не беше.

Заспивам отново и мечтая

ти да се върнеш при мен...

...защото утрото няма как да е добро,

ако утре не съм със теб.

Три

три години мина,
откакто те няма.

три години мина
от онова лято,
когато за последно
бяхме двамата заедно.

три години мина
ей така неусетно -
вече съм позабравил
как изглеждаше преди.

три години мина
и времето лети.

дано когато ние
се срещнем отново,
дали след дни,
месеци или години

да си спомняме
за онова лято,
когато за поседно
бяхме двамата заедно.

25.03.2018

Любов и Истина

(по повод две думи, подарени на Ромео и Жулиета)

Някой ден,
когато решиш отново
да говориш с мен,
ще ти кажа истината.

Някой ден,
когато решиш отново
да си тръгнеш от мен,
ще ти покажа любов.

Обаче, имам една
любовна истина -
наистина, Любов,
не знам как да обичам.