*Предварително се извинявам, ако намерите някакви грешки от всякакъв вид.*
Героят на Алеко
Константинов Бай Ганьо е един от най-известните представители на българската
литература. Той е една култова личност – сатиричен, с неподправен хумор.
Българите до ден-днешен продължават да го харесват, може би защото показва
чертите на Бай Ганьо (които понякога се свързват с характеристиките на
българите) по един комичен начин. Но дали наистина е така? Може би причината е
скрита някъде в книгата, но не мога да кажа със сигурност.
Причината за това е, че не
съм оттук – аз съм чужденец. Вече живея в България за няколко години и видях,
чух много неща. Идвам от една далечна страна, където хората, когато някой
споменава за Европа, знаят само западноевропейски страни. За България знаят
само няколко човека, но дори те не знаят какво представлява езика им, или как
изглежда природата там и други неща.
Но да започнем от съвсем
началото – как един човек, роден в една страна в Югоизточна Азия, се озовава в
България. Аз, когато разбрах, че ще живея в България, бях на 12 години, и дори
не знаех, че има такава страна в Европа. За да знам къде се намира тази
държава, си взех моя глобус и започнах да търся, докато я намерих: граничи с
Гърция и Турция – две по-известни страни от България. В този момент изглежда,
че не съм повлиян от богатата култура на България (а по-късно ще бъда), а от
страността, която носи тя – непозната страна с непознат език, непознати хора,
непознати места.
А щом пристигнах тук,
първото нещо, което забелязах (и научих), е българската азбука. Имат прилики с
латинската, но някои български думи не съвпадат с латинския. А разбира се,
заедно с азбуката научих и езика. Мястото, където живея, беше спокойно, но
съседът ни (съпругът на кметицата) не го намирах за приятен в началото.
Причината за това е, защото постоянно крещеше (тове му е било високото
говорене) и миришеше на ракия. Но все пак можеше да е по-добре, ако не беше
пиян. Аз си помислих тогава, че всички мъже в тази страна са пияници. Да, в
други страни този вид запознанство не е нормално, но изглежда, че в тази страна
е.
Това не е всичко, разбира
се. Преди три години чух някои хора да ме обиждат с разни думи. Няма да ги
спомена, но те са във вид расово обиждане. Това, разбира се, не е чак
байганьовска черта, но мисля, че е редно да го спомена. Един вид ги разбирам,
защото все пак това е тяхната страна. Това е една от положителните страни на
българите – патриотизъм, макар че напоследък съм забелязвал, че тази им черта
изчезва.
През последните години е установено,
че все повече и повече българи емигрират в чужбина. Пътуват, опознават света
около себе си и когато се връщат в България, започват да изискват по-хубави,
по-добри неща. Може би това е завист към другите по-напреднали страни. „Щом
другите могат да го направят тия неща, защо да не можем и ние?”
Една друга отрицателна
черта на българи е строгият индивидуализъм. Например на село във всяка къща се
оглеждат собствените си животни, плодове и зеленчуци. Това звучи положително,
нали? Нека да ви дам друг пример: прочетох някъде, че в София най-малките
кооперации имат антена за интернет и телевизия, но в Стокхолм просто имат една
скъпа, голяма, но мощна антена и си делят разходите и сигнала. Това може би е
останала черта от социализма, но аз какво ли знам? Никак не знам какво се е
случило тук по тия времена.
Ще взема да разгледам и
инфраструктурата в България. Например автомагистралата „Тракия” беше довършена
преди година-две, а я строят повече от 20 години. Или пък, когато София е
обявена за столица, населението е нараснало над 60 пъти, но въпреки това хората
искат да живеят там, защото има повече работа и по-хубав начин на живот там,
като че ли икономиката е концентрирана в столицата и в още два-три големи
града. Каква ли е причината за това? Има много фактори, които може да го
причини: политика, икономика, наука, образованието, култура, изкуство,
архитектура и други.
Сега изглежда, че обиждам
България. Но никак не искам да направя това. Аз видях какво става тук, както
българите прелистват страниците на книгата „Бай Ганьо”. Сега става по-ясно защо
продължават да харесват тази книга – актуалността на произведението, макар и
след век, продължава и до ден-днешен. Вероятно бай-ганьовщината се е превърнало
в неразривна част от народопсихологията на българите.
- март 2015 г.
