Напомни ми...

Напомни ми какво е Любов,

защото аз започвам да забравям...

Кажи ми какво да направя – 

за всичко съм готов!

Напомни ми какво е топлота,

защото в този свят студен

останах тук аз самотен,

изоставен дори и от Живота...

Напомни ми кой съм аз,

защото вече нищо не знам;

дори и себе си не познавам!

Дойде ли ми крайният час?!

Напомни ми... Просто ме помни

и нникога не ме забравяй!

Където и да съм – ад или рай – 

нека живея в твоите спомени...

30. XII. 2015г.

Нощни влакове

Уморено физически и душевно,

далеч от теб се качвам на влака.

Не усещам нищо – навсякъде е студено

и съм заобиколян от мрака.

А тия думи изказани

от моето лице насълзено

все се повтарят в главата ми,

все ще почернеят мислите ми...

„Ще разбера, ако ме изоставиш...

Измори ли се от мен, просто казваш...”

Това е лъжа! Не е истина!

Не искам сам да остана!

Но... времето все продължава

напред със скоростта на вкала.

А моята душа не остана жива

в този дълъг, зимен мрак...

11. I. 2016г.

*** (Сетих се...)

На анархистКата с добра дуШа

Сетих се за онзи зимен ден,

когато се влюбих в теб.

Тогава всичко изглеждаше прекрасен

и мечтаех за дните напред.

Но тия мечти бяха разбити,

както моето скромно сърце.

Всички видяха Той и Ти,

но не и сълзите от моето лице...

Аз се отдалечих, и по-добре –

но Пролетта отново към теб ме доведе!

Не, това не е любов – разбери! –

защото не може всичко да е както преди.

Но все пак моята душа реши

да ти прости всичко

(дори твоите малки лъжи!)

и да се сдобрим леко по-леко...

*

Днес се сетих за онзи ден

и затова написах този стих.

Това беше хубав урок за мен,

понеже най-накрая научих

да не се влюбвам в някой като теб...

Ако...

Ако някой ден ме изоставиш,
това никак не е проблем за мен.
Ще те пусна, но с надеждата,
че отново ще се върнеш при мен.

Но ако решиш, че ще бъде по-добре
да сме разделени... ами тогава
ти пожелавам да обичаш
другият човек, както и аз
съм те обичал - силно, но безмълвно...

Ще ми липсваш, но...
щом това ни е съдбата,
приемам го с моята душа.
Но кой знае? Това е само "ако"...

25.IX.2015

Важните неща

На най-прекрасната ми любов

Някои неща са безценни... Всяка една наша среща, макар че завършва с разлъка, е незабравима и важна. И спомените ни също са важни - всяка една деликатна прегръдка, всяка една нежна целувка за мен е свещена, неопетнена. Но и всяка наша раздяла, макар и тъжна, болезнена, прави любовта ни по-силна и затова не е маловажна. За мен си безценна...

Нежна е нощта

На най-прекрасната ми любов

Нежна е нощта,

когато сме заедно.

Тук, въпреки студа,

ни е едно такова топло, уютно.

Наслаждаваме се на момента,

докато телата ни са плътно

едно до друго; ние знаем,

че появи ли се изгрева.

ще остане единствено

твоята нежна миризма,

която ухае на есента...

*       *       *

Прегръщам твоята възглавница,

все едно си ти, но те няма...

Ти...

*На най-прекрасната ми любов*

Ти внезапно се появи на хоризонта 

на моето море от любов. 

Най-накрая се появи поантата 

на престоя ми в самотният остров.

Ти си моята чудесна муза, 

моето прекрасно вдъхновение. 

Ти, с всеизменящата ти коса, 

си направо велико творение. 

Ти може и да си мъничка, 

но си с голямо сърце. 

Като бонбон си много сладка

и имаш пухкаво лице. 

Обичам те, слънце мое миличка!

05-06.X.2015
П.С. Честит рожден ден!