Нежна е нощта

На най-прекрасната ми любов

Нежна е нощта,

когато сме заедно.

Тук, въпреки студа,

ни е едно такова топло, уютно.

Наслаждаваме се на момента,

докато телата ни са плътно

едно до друго; ние знаем,

че появи ли се изгрева.

ще остане единствено

твоята нежна миризма,

която ухае на есента...

*       *       *

Прегръщам твоята възглавница,

все едно си ти, но те няма...

Ти...

*На най-прекрасната ми любов*

Ти внезапно се появи на хоризонта 

на моето море от любов. 

Най-накрая се появи поантата 

на престоя ми в самотният остров.

Ти си моята чудесна муза, 

моето прекрасно вдъхновение. 

Ти, с всеизменящата ти коса, 

си направо велико творение. 

Ти може и да си мъничка, 

но си с голямо сърце. 

Като бонбон си много сладка

и имаш пухкаво лице. 

Обичам те, слънце мое миличка!

05-06.X.2015
П.С. Честит рожден ден! 

*** (Какво...)

Какво правиш, лудо човече?
Пак ли пишеш на твоето листче?
Нека ти дам един нов, че то
там вече не ти е останало място.

Какво сега, не съм ли прав?
Защо трябва да си твърдоглав?
Виж се, виж! Дори и мастилото
на твоето перо вече е изсъхнало.

Какво пак? Хайде, не се ядосвай,
а по-добре на живота ти се радвай!
Погледни колко е хубав светът!
Слушай ме, следи моя съвет!

Какво стана? Защо изведнъж спря?
А, виждам, че внезапно заспа.
Дано да имаш сладки сънища
и дано да се успокои твоята душа...

След Св. Валентин (15.02)

За моята прекрасна любов

В ранните часове

тази неделна сутрин

ставам аз мълчешком,

пълен с енергия.

Днес не е празник.
Но за нас ще бъде.
Хем като първата ни среща,
хем като нашия ден.

Пътувам, заспивам, събуждам се.
Явно вече пристигнах.
Студеният въздух тайничко ме гали,
но щом те видя, изчезва.

Прегръщам те аз силно
и те целувам със същата сила.
Нека хората ни погледнат. И какво?
Виждат двама, които се обичат.

Разхождаме се из широките улици
на този столичен град.
Решаваме да гледаме някой филм
и после отиваме за храна.

Отново вървим ей така ние.
Този път през едни книжарници.
А след това – към снежната покривка
на шумния градски парк.

И там, боже... Как те обичам,
и как времето си минава.
Искам да остана, но за жалост, не мога,
защото дългият път ме очаква.

Автобусът тръгва. Но преди да се кача,
целувам те аз безумно.
Като птичка оставих твоите устни
но обещавам ти, че ще се върна.

15 февруари 2015г.

Първият ден

За моята прекрасна любов

Сещам се за деня, когато

за пръв път се вгледах

в твоите синьо-зелени очи,

всякащ блестят само за мен.

Сещам се за минутите, когато

те прегърнах на автогарата

и те целунах пред множеството хора.

Тогава сякаш се забави времето

и останахме така - насаме.

Сещам се за мига, когато

пръстите ми се вплитаха в твоите.

Дори и сега, след около осем месеца,

преживявам отново тия моменти.

30.IX.2015 (9 дена преди...)

Неопитомена огнена искра

За Я. Н-а

И ето го момичето

с къса огнена коса.

Пламъкът в нея гори

за нови приключения.

Тя носи горещ огън, 

но хората са привлечени към нея

като нощните пеперуди,

само че не догарят, а

усещат нежната ѝ топлина.

Тя не го знае, може би,

но тя предава искри

от този приключенски пламък,

който все расте в нея.

(29.IX.2015)

П.С.: Честит рожден ден!

Един съвет за любовта

За пеещата актриса Т.Й., с много обич

Когато обичаш някой човек,

никога не стои някъде по средата

между харесване и обичане;

между уважение и обожаване.

Когато обичаш определен човек,

или го обичаш докрай,

или въобще не го обичай,

защото така му даваш надежда,

че може да се случи нещо между вас.

Когато обичаш един човек,

не забравяй да обичаш и себе си,

защото накрая, когато всичко приключи,

все ще имаш на кого да се облегнеш.

(28.IX.2015, докато вали)