Уморено физически и душевно,
далеч от теб се качвам на влака.
Не усещам нищо – навсякъде е студено
и съм заобиколян от мрака.
А тия думи изказани
от моето лице насълзено
все се повтарят в главата ми,
все ще почернеят мислите ми...
„Ще разбера, ако ме изоставиш...
Измори ли се от мен, просто казваш...”
Това е лъжа! Не е истина!
Не искам сам да остана!
Но... времето все продължава
напред със скоростта на вкала.
А моята душа не остана жива
в този дълъг, зимен мрак...
11. I. 2016г.
0 comments :
Post a Comment