*** (циганско лято)

циганско лято
не искам да напусна
прегръдката ти

Година

Обичахме през зимата. 

Сближихме се през пролетта. 

Пораснахме през лятото.
Разделихме се през есента.

Колко неща може да се промени,
колко любов може да отмине
след една изминала година.

Метеоритен дъжд

винаги когато
пада звезда
от небето

си пожелавам
да бъда
с теб

но дори
и хиляди
падащи звезди

няма да
сбъдват това
което желая

ти

Младини

пораснах сам

на острова

там където

водата винаги

влизаше вътре

там където

моите играчки

плуваха заедно

с котките

и глобуса

дали тогава

не се

удавих в

моя свят?

не мога

да плувам

Тютюн

искам

да ме свиеш на тънко
и да изгарям
от желание
за теб

да ме погалиш косата
като страниците
на една стара книга
миришеща
на дим

и цялото ти внимание
да е само
върху мен

Успоредни

винаги
сме били
един до
друг

но

дали някога
сме били
заедно?

Неграмотност

 Човек е дълго изречение,

написано с много любов

и вдъхновение, ала пълно

с правописни грешки...

- Йордан Радичков

На любимата ми Аврора

имам навик

да кажа

грешни неща

чакам те

без търпение

на центъра

на градът

винаги поправяш

моите грешки

но аз

не съм

аз когато

не

    греша

Разни есета: Съвременните превъплъщения на Бай ганьо

*Предварително се извинявам, ако намерите някакви грешки от всякакъв вид.*

Героят на Алеко Константинов Бай Ганьо е един от най-известните представители на българската литература. Той е една култова личност – сатиричен, с неподправен хумор. Българите до ден-днешен продължават да го харесват, може би защото показва чертите на Бай Ганьо (които понякога се свързват с характеристиките на българите) по един комичен начин. Но дали наистина е така? Може би причината е скрита някъде в книгата, но не мога да кажа със сигурност.

            Причината за това е, че не съм оттук – аз съм чужденец. Вече живея в България за няколко години и видях, чух много неща. Идвам от една далечна страна, където хората, когато някой споменава за Европа, знаят само западноевропейски страни. За България знаят само няколко човека, но дори те не знаят какво представлява езика им, или как изглежда природата там и други неща.

            Но да започнем от съвсем началото – как един човек, роден в една страна в Югоизточна Азия, се озовава в България. Аз, когато разбрах, че ще живея в България, бях на 12 години, и дори не знаех, че има такава страна в Европа. За да знам къде се намира тази държава, си взех моя глобус и започнах да търся, докато я намерих: граничи с Гърция и Турция – две по-известни страни от България. В този момент изглежда, че не съм повлиян от богатата култура на България (а по-късно ще бъда), а от страността, която носи тя – непозната страна с непознат език, непознати хора, непознати места.

            А щом пристигнах тук, първото нещо, което забелязах (и научих), е българската азбука. Имат прилики с латинската, но някои български думи не съвпадат с латинския. А разбира се, заедно с азбуката научих и езика. Мястото, където живея, беше спокойно, но съседът ни (съпругът на кметицата) не го намирах за приятен в началото. Причината за това е, защото постоянно крещеше (тове му е било високото говорене) и миришеше на ракия. Но все пак можеше да е по-добре, ако не беше пиян. Аз си помислих тогава, че всички мъже в тази страна са пияници. Да, в други страни този вид запознанство не е нормално, но изглежда, че в тази страна е.

            Това не е всичко, разбира се. Преди три години чух някои хора да ме обиждат с разни думи. Няма да ги спомена, но те са във вид расово обиждане. Това, разбира се, не е чак байганьовска черта, но мисля, че е редно да го спомена. Един вид ги разбирам, защото все пак това е тяхната страна. Това е една от положителните страни на българите – патриотизъм, макар че напоследък съм забелязвал, че тази им черта изчезва.

            През последните години е установено, че все повече и повече българи емигрират в чужбина. Пътуват, опознават света около себе си и когато се връщат в България, започват да изискват по-хубави, по-добри неща. Може би това е завист към другите по-напреднали страни. „Щом другите могат да го направят тия неща, защо да не можем и ние?”

            Една друга отрицателна черта на българи е строгият индивидуализъм. Например на село във всяка къща се оглеждат собствените си животни, плодове и зеленчуци. Това звучи положително, нали? Нека да ви дам друг пример: прочетох някъде, че в София най-малките кооперации имат антена за интернет и телевизия, но в Стокхолм просто имат една скъпа, голяма, но мощна антена и си делят разходите и сигнала. Това може би е останала черта от социализма, но аз какво ли знам? Никак не знам какво се е случило тук по тия времена.

            Ще взема да разгледам и инфраструктурата в България. Например автомагистралата „Тракия” беше довършена преди година-две, а я строят повече от 20 години. Или пък, когато София е обявена за столица, населението е нараснало над 60 пъти, но въпреки това хората искат да живеят там, защото има повече работа и по-хубав начин на живот там, като че ли икономиката е концентрирана в столицата и в още два-три големи града. Каква ли е причината за това? Има много фактори, които може да го причини: политика, икономика, наука, образованието, култура, изкуство, архитектура и други.

            Сега изглежда, че обиждам България. Но никак не искам да направя това. Аз видях какво става тук, както българите прелистват страниците на книгата „Бай Ганьо”. Сега става по-ясно защо продължават да харесват тази книга – актуалността на произведението, макар и след век, продължава и до ден-днешен. Вероятно бай-ганьовщината се е превърнало в неразривна част от народопсихологията на българите.

 - март 2015 г.

To the people who have hurt me

There isn't really much to say

to the people who have hurt me

because in any time, in any way

the pain remains the same. 

I may be young, but I've been hurt;

I hide the pain behind a mask - 

from a broken family to a broken heart, 

from a tragic loss to everything  falling apart; 

"I'm okay" is my answer, if you dare ask.

There is nothing else we can do

but wait until time heals everything. 

I actually have to say thanks, though

because I actually learned a few things:

From my dad who wasn't  home a lot, 

('cause work was more important than his tot)

to always be satisfied with what you have

and always cherish the woman you love

because once you make that one mistake,

the trust that was there you can never retake. 

Still, growing up as a bastard isn't so bad, 

but I will never, ever be like you, dad. 

From my grandma who sadly passed away, 

(and even now I still have no words to say)

you told me to help people without asking why

and that it's okay for young men to cry 

because that shows others that we have feelings, too - 

all of these things you taught me to do.

I hope that you're happy up in the sky

and that your Star will guide me from up high. 

From the girl who first broke my heart, 

know that I was really torn apart

'cause I thought that it was going to last

even though things were going a bit too fast... 

I learned the hard way that when you have a crush

you should take it slowly and don't ever rush

because if you do, you're headed to nowhere

and you'll lose her as quick as you found her. 

From all my haters talking behind my back

and also the racists that are calling me black:

talk all you want, you don't know who I am

and seriously, do I look like I give a damn?! 

Yes, your words hurt me, I must admit

so much that one time I wanted to slit;

but I'm better than that and I'll never change

who I am into a complete stranger. 

Well, I guess I found something to say

to the people that hurt me the most.

They're part of what makes me who I am, in a way

and to that I raise my glass for a toast! 

безсмислено

от бързината
на времето
сме забравили
важни неща

да спрем
за минутка

да погледнем
един друг

да забавяме
бъдещите събития

да усмихваме
докато можем

да забравяме
лошото минало

да обичаме
без край
               но

няма безкрайност
просто защото
времето винаги
ще раздели
душите ни

Любовно хайку №1

Дом

това е място
където съм спокоен
защото си там

-   -   -

Празник

пътища празни

всички стоят у дома

само аз не съм

-   -   -

Изпращане

вече тръгвам

но винаги ще съм тук

в сърцето ти

*** (казаха ми)

казаха
ми че
най-трудната дума
да кажеш на
някого е
извинявай

хората
казват че
най-трудното нещо
да направиш е
да забравиш
някого

тогава
как ще
ми се извиниш
когато си забравила
какво да
кажеш?

Напомни ми...

Напомни ми какво е Любов,

защото аз започвам да забравям...

Кажи ми какво да направя – 

за всичко съм готов!

Напомни ми какво е топлота,

защото в този свят студен

останах тук аз самотен,

изоставен дори и от Живота...

Напомни ми кой съм аз,

защото вече нищо не знам;

дори и себе си не познавам!

Дойде ли ми крайният час?!

Напомни ми... Просто ме помни

и нникога не ме забравяй!

Където и да съм – ад или рай – 

нека живея в твоите спомени...

30. XII. 2015г.

Нощни влакове

Уморено физически и душевно,

далеч от теб се качвам на влака.

Не усещам нищо – навсякъде е студено

и съм заобиколян от мрака.

А тия думи изказани

от моето лице насълзено

все се повтарят в главата ми,

все ще почернеят мислите ми...

„Ще разбера, ако ме изоставиш...

Измори ли се от мен, просто казваш...”

Това е лъжа! Не е истина!

Не искам сам да остана!

Но... времето все продължава

напред със скоростта на вкала.

А моята душа не остана жива

в този дълъг, зимен мрак...

11. I. 2016г.