Saturday, 12 December 2015
*** (Сетих се...)
Tuesday, 24 November 2015
Ако...
Ако някой ден ме изоставиш,
това никак не е проблем за мен.
Ще те пусна, но с надеждата,
че отново ще се върнеш при мен.
Но ако решиш, че ще бъде по-добре
да сме разделени... ами тогава
ти пожелавам да обичаш
другият човек, както и аз
съм те обичал - силно, но безмълвно...
Ще ми липсваш, но...
щом това ни е съдбата,
приемам го с моята душа.
Но кой знае? Това е само "ако"...
25.IX.2015
Friday, 16 October 2015
Важните неща
Monday, 12 October 2015
Нежна е нощта
Tuesday, 6 October 2015
Ти...
П.С. Честит рожден ден!
Monday, 5 October 2015
*** (Какво...)
Какво правиш, лудо човече?
Пак ли пишеш на твоето листче?
Нека ти дам един нов, че то
там вече не ти е останало място.
Какво сега, не съм ли прав?
Защо трябва да си твърдоглав?
Виж се, виж! Дори и мастилото
на твоето перо вече е изсъхнало.
Какво пак? Хайде, не се ядосвай,
а по-добре на живота ти се радвай!
Погледни колко е хубав светът!
Слушай ме, следи моя съвет!
Какво стана? Защо изведнъж спря?
А, виждам, че внезапно заспа.
Дано да имаш сладки сънища
и дано да се успокои твоята душа...
След Св. Валентин (15.02)
Но за нас ще бъде.
Хем като първата ни среща,
хем като нашия ден.
Явно вече пристигнах.
Студеният въздух тайничко ме гали,
но щом те видя, изчезва.
и те целувам със същата сила.
Нека хората ни погледнат. И какво?
Виждат двама, които се обичат.
на този столичен град.
Решаваме да гледаме някой филм
и после отиваме за храна.
Този път през едни книжарници.
А след това – към снежната покривка
на шумния градски парк.
и как времето си минава.
Искам да остана, но за жалост, не мога,
защото дългият път ме очаква.
целувам те аз безумно.
Като птичка оставих твоите устни
но обещавам ти, че ще се върна.
Wednesday, 30 September 2015
Първият ден
Tuesday, 29 September 2015
Неопитомена огнена искра
Monday, 28 September 2015
Един съвет за любовта
Monday, 24 August 2015
unease my mind
act like this
but i felt
like i needed
a
change
of
pace
because life
has been
quite
mo---no...tone
as of late.
unease
my
mind.
- Philip Inetsky
Saturday, 22 August 2015
Липсваш ми...
и нямам търпение да се видим пак.
Искам да ме виждаш
да пристигна, да излизам от влака
и да ме прегърнеш
с цялата си сила
и без въздух да ме оставиш...
Но след това ще ме целунеш
и ще живея отново.
И като осъзнаеш,
че пред теб стоя аз,
тогава, поне за миг, ще забравиш
за разстоянието между нас.
Wednesday, 19 August 2015
Me, Love, and Anxiety
Recently, I realized one thing about myself: I try to make everyone around me happy. From my parents, to my special someone, to my friends, even acquaintances; I try to make everyone around me happy. I suppose that's how I show them that I love them, one way or another.
Yes, I know that loving someone isn't just about that. It isn't only about giving something to the other person, whatever it may be; it's about having a connection, a bond that won't be broken easily, no matter what. It's about finding someone to be with - no words needed - in an open field under the stars. It's about finding a friend who would be able to forgive your mistakes, because you're still learning. It's about having someone to lean on. It's about finding your safe haven in a place other than your own's.
Before, I thought that to keep this "connection", I should always have something to talk about: "How was your day?" or "What are you doing?" or whatever topic it may be. I always ask the same questions, and I'm almost sure to get the same reply every single time. I ask people these questions so often that they more than likely find it annoying. But I still asked them anyway, because that's the only way I knew.
All my life I have always felt like I've been isolated from the world - a caged bird, alone in its cage. That is why I act the way I am, because I don't know anything else. Really, I want to break free from these walls that surround me and be free to do whatever I want, but... I can't! It always feels like there are chains dragging me back to that cramped up room, sealed away from the outside. It would be nice if there was someone who could help me, but life doesn't work like that. The only person that can help myself is myself, I know that. The problem is this: anxiety gets the better of me.
This is why I am not much of a gambler. I always take the safest route out, because I know that it would be best. But what if that wasn't the best for me? What if, instead of just lazing around, I led a whole group of people to do something together? Or maybe become a travel journalist, with the chance to see the world, instead of working from morning til night, stuck in one place until the day I die? What if..?
They are all "ifs". Nothing will happen unless you actually do it. The same goes to love. If we don't risk it all, then we won't get anywhere. "High risk, high reward", as they say.
Sure we risk it, but sometimes it gets to our head. We become too hasty, too aggressive, too... vulnerable. And we don't usually notice it, but we are. I am. I know that I've been doing a lot of things lately, but they really aren't what I want. In fact, I'm not sure what I want. But it's too late to change anything now.
Love? I don't regret anything. But there is only one thing that I'm scared of: not knowing what in the world I'm supposed to do...
Tuesday, 28 July 2015
За веселата принцеса
Защо плачеш, весело момиче?
Заради него? Ти повече
няма да го видиш - той изчезна
а остави само тъмна петна
в твоето сърце. А на твоето лице
сълзите ти текат като една река.
Аз пък ти казвам: Продължавай! Нека!
Изчисти се от неговите следи
и нека всичко на вятъра да отиде!
Та те питам сега, защо плачеше?
Виждаш ли, че не си заслужаваше?
Почини се сега и за него не мисли.
Всичко с време ще мине. Знаеш, нали?
Monday, 25 May 2015
"Отивам до самотния гроб..."
Thursday, 7 May 2015
Вълни
и разбира се, ти си там;
ти, с белите ти коси,
които летят с вятъра.
Питам те как си,
но ти просто ми махаш.
Продължаваш да си пееш своята песен
докато брега те слуша мълчешком.
Sunday, 12 April 2015
We all start from somewhere, right?
It's now midnight, and I'm going to post my very first post here... What should I do?!
I suppose for starters, I should put something up... Like that introductory poem I wrote three years ago!
Blog Archive
-
►
2022
(
1
)
- ► March 2022 ( 1 )
-
►
2020
(
1
)
- ► March 2020 ( 1 )
-
►
2019
(
1
)
- ► March 2019 ( 1 )
-
►
2018
(
5
)
- ► April 2018 ( 1 )
- ► March 2018 ( 2 )
- ► February 2018 ( 1 )
-
►
2017
(
3
)
- ► March 2017 ( 1 )
- ► January 2017 ( 1 )
-
►
2016
(
14
)
- ► November 2016 ( 1 )
- ► September 2016 ( 1 )
- ► August 2016 ( 4 )
- ► April 2016 ( 1 )
- ► January 2016 ( 2 )
-
▼
2015
(
17
)
- ▼ December 2015 ( 1 )
- ► November 2015 ( 1 )