На анархистКата с добра дуШа
Сетих се за онзи зимен ден,
когато се влюбих в теб.
Тогава всичко изглеждаше прекрасен
и мечтаех за дните напред.
Но тия мечти бяха разбити,
както моето скромно сърце.
Всички видяха Той и Ти,
но не и сълзите от моето лице...
Аз се отдалечих, и по-добре –
но Пролетта отново към теб ме доведе!
Не, това не е любов – разбери! –
защото не може всичко да е както преди.
Но все пак моята душа реши
да ти прости всичко
(дори твоите малки лъжи!)
и да се сдобрим леко по-леко...
*
Днес се сетих за онзи ден
и затова написах този стих.
Това беше хубав урок за мен,
понеже най-накрая научих
да не се влюбвам в някой като теб...
